Преди няколко дена слушах музиката на Алберто Иглесиас към филма "Вечният градинар" и попаднах на едно парче, което винаги ме е оставяло безмълвен при крайните надписи на този прекрасен филм (препоръчвам на всички да го гледате!). Парчето, което ще можете да чуете по-долу, е написано от Аюб Огада (Ayub Ogada) - музикант, певец и композитор от кения. Свири на ниатити и джембе. Свирещ дълго време в Момбаса на барабани, бас и перкусия, същинската музикална кариера на Огада като музикант започва през 1986 година, когато той идва в Англия. Записва първия си албум в лейбъла на Питър Гейбриъл, музиката му може да се чуе в няколко филма - "I Dreamed of Africa", "The Constant Gardener", "The Blue Room".
Но вместо да словеся излишно, ето ви края на "Вечният градинар" (финалните надписи), където тече парчето "Котбиро" ("Kothbiro"). Аз отивам да търся други парчета на Огада
Напоследък чак яд ме хваща, че не си пиша редовно в блога - навик, от който трябва да се отуча От доста време искам да напиша няколко реда за филмова музика - мисля да започна от днес с един гениален за мен композитор - Джеймс Нютън Хауърд (James Newton Howard); няма да скрия, че често той ми служи за пример в създаването на всякаква музика. Когато правих озвучаването към късометражния филм "Игра на Топчета", използвах именно музиката на James Newton Howard за пример - а именно как борави с инструменти, ефекти, атмосфера. Няма да говоря за биографията на Джеймс, има за него информация навсякъде из нета; а и не мисля, че това къде е роден е от голямо значение - по-важно е какво прави и как го прави.
Това, което човек ще чуе в неговата филмова музика е нещо уникално - тя сама по себе си носи атмосферата на филма; имам чувството че когато слушам "Шесто чувство", "Кинг Конг" и "Селото", слушам три различни композитора... и същевременно един и същи. Мотивите, начинът на композиция, стилът е един и същ, но същевременно всяко парче носи различна енергия, има отделна душа - нещо, което повечето композитори на филми не могат да уловят. Тоест, "Шесто чувство" звучи злокобно, шепоти се примесват с дисонантни акорди, които правят невероятно напрежение, усещането за "шесто чувство". "Кинг Конг" пък е съвсем друга работа - там имаме типична екшън музика с едни включвания на филмова музика от зараждането на киното - което е нормално, защото филмът е римейк, а музиката... носи отенъка на онова време (което може да се усети още с началните надписи). А пък "Селото" (което между другото слушам докато пиша тези думи) е нещо уникално - хем трилър, хем пък музиката е безумно различна, свързана с чувствата и личността на главната героиня. "Идалго" с Виго Мортенсен пък носи една закачливост и приключенство. Това, което искам да кажа е, че във всеки саундтрак на Джеймс Нютън Хауърд можете да усетите нещо ново.
И нека спра да дърдоря, а да оставя самия композитор да говори за себе си - "The Village".
Днес реших да си погледам малко настройките на сайта да видя как попаднат повечето потребители в моя интернет дом. Е, ето и някои от забавните неща, които са пренасочвали хора към моя сайт:
идиотизми стивън сегал (?!) куест игри filmi s stivan segal до ре ми фа сол ла си strezov.net/ йоана буковска мобилна връзка саундтрак рап инструментал konspekti muzikalnite akademii асцендент козирог (???) мъжки ботуши (?!?!) remember remember the fifth of november pozdravi baba marta близалка афоризми кой е боби поцков старчески мечове
